Безразличие, празнота, сивота, тъга, болка, смърт. Сякаш тялото ми е кухо.Сякаш някой се е гаврил с него, изкормвайки вътрешностите ми. Да беше взел и сърцето…Всяка прашинка от този отвратителен свят ме задушава. Къде отиде онзи прекрасен и лъчезарен човек, на който всички завиждаха, че е вечно усмихнат. Сега съм просто човека, който неможе да се зарадва на нищо. “Ти не можеш да се смееш от сърце. Ума ти все витае някаде другаде” - отново се ядосват приятелите. По- лошото е, че дори това ми е безразлично. Аз съм се примирил с нещастието. Птица в клетка, дърво изсъхващо поради липса на вода, човек лишен от люобов – от твоята любов. Бавно се изпарява желанието за живот. Жизнаните ми функции се забавят. Незнам колко още ще издържа… дали има друг лек – може би само в мечтите ми, в сънищата ми. Само там мога да се усмихна- държейки те в обятята си. Не! Това е по- лошо! Сблъсака с действителността в следващия момент е унищожителен за вече така крехката ми психика.
Прекрасно, вдъхновявъщо, великолепно, неописуемо е, когато човек открие смисъла на живота си- ключа към стаята на щастието.Трагично, болезнено, мъчително е, когато разбереш, че не ти е позволено да използваш този ключ. И никой не ти обяснява защо. Остава ти само да се надяваш, че един ден нещо или някой ще се промени. Ще ти позволи да отвориш вратата. Това е което ме крепи… колкото и невъзможно да ми се струва.
По дяволите- отново мисля за теб. Ти си смисъла на моя живот. Ти си моята сродна душа. Усещам го с всяка молекула от тялото си. Знам го, така както знам, че след нощта идва ден, след зимата пролет. Така, както знам, че половин плюс половин прави едно съвършено цяло, което никога повече неможе да бъде разделено на две. Стига да си открил правилната половина…а аз я открих.
Да те заравя би било най трудното нещо на света. Нещо непосилно. Може би трябва да се откажа от всичко, в което някога съм вярвал. Да променя идеалите си, да променя себе си. Да се превърна в не по-различен от останалите студени камъни. Един егоист. Но дори и това ми се струва недостатъчно за да те забравя.
Всеки полъх носи парфюма ти. Всеки звук шепти името ти .Всяка светлинка ми припомня усмивката ти. Всяка мисъл води към теб. Откривам те във всяко движение което правя, във всяка глъдка въздух която поемам. Та ти живееш вътре в мен. Ти си част от сърцето ми. Да те забравя би било невъзможно.
Има неща, които още не си осъзнала. Нядявам се да ги разбереш час по- скоро, защото аз се променям с всяка изминала секунда. Самотата ме убива. Времето ме убива. Отсъствието ти ме убива. Ти ме убиваш. Убиваш човека, който те обича повече от всичко и всички- единствения човек във вселената, който е способен да те направи истински щастлива. Защото щом ти си моята сродна душа, то аз съм твоята. Готов съм да изживея всички страдания, който живота ми поднася. Няма да се предам. Би си струвало, ако един ден мога да бъда с теб. Ако ли не, и теб те очаква не по- малко болка от мен.Аз направих каквото можах. Всяко мое следващо действие отново би те наранило. Знаеш ,че немога да си позволя това. Сега само времето ще покаже- дали ще се смили... или ще ни убие.