Седя в тихата стая и чувам гласа на нищото в нея.Хладно е,а лекия ветрец продължава да влиза през широко- отворената балконска врата.Ставам и пускам нашата песен-красива и тъжна като любовта ни...Една струна в душата ми започва да вибрира и иска да се скъса предчувствайки наближаващата болка.Толкова се страхувам... Скоро ще заминеш и ще остана сама...Любов раделена от океана.Трудно е да повярвам макар да зная,че това ще си случи.Трудно е... Ти ми донесе живота,върна ми усмивката и цветовете...Ти,само ти успя да разтопиш замръзналото ми сърце и да ме накараш отново да мечтая.Само ти... Дори не мойеш да си представиш колко много си за мен,как прегръдките ти ми дават криле и не искам да ме пускаш...Сърцето ми е оковано с веригите на любовта и дори не иска да се измъкне,то е твое и само твое желае да остане...В ръцете които го изгарят. Ти ще си идеш,а то не вярва и не иска да вярва.Бие в миража,че както до сега ще се дави в очите ти и ще се топи от лъчите на твойта усмивка...Какво ще стане с него когато заминеш далече? Та аз толкова те обичам..!Сълзи капят по белите листа,а колко още ще падат...Не искам да си отиваш,но нямам право да те спирам.Животът е като такси по мрачните улици на града-винаги бърза за някъде... Аз ще съм тук-това е сигурно!Ще вървя по улиците,които помнят нас...Ще изтръпвам чувайки звънеца и отваряики ще очаквам да видя лицето ти...да чуя гласа ти...Ще се опитвам да доловя звука на нечии стъпки-твоите стъпки... Аз ще бъда тук,за да те обичам и да припомням на улиците,че нас още ни има,макар да си далеч... Аз ще съм тук за да припомням на стаята ни-нашата стая,песента ни... Аз ще съм тук,защото съм сигурна,че там на една мъничка планета,макар и разделени,ще съществуваме заедно...  Седя в тихата стая.Хладно е...Сама съм и ... толкова се страхувам...Как ще живея без теб?Как?....

stra6no e ... mnogo