Постинг
06.11.2006 02:59 -
120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ЯВОРОВ
|
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те ... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете ВЪЛШЕБНИЦА Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина ... Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество ... Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество. НА ЛОРА Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов . . . Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов! Миражите са близо, - пътя е далек. Учудено засмяна жизнерадост на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак лек . . . Миражите са близо, - пътя е далек: защото тя стои в сияние пред мене, стои, ала не чуе, кой зове и стене, - тя - плът и призрак лек! СРЕЩА Мене ми е странно - ето те пред мен, мене ми е жадно - гледам те пленен, мене ми е страшно - дишаш ти за мен, - мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. Викнал бих от болка - времето лети, викнал бих от ужас - ще отминеш ти: сън в съня е сбъднат - миг след миг лети, няма да се върнат сбъднати мечти. САМОТА Когато майска нощ покрие тъжно шумът на дневни суети; тогаз и в моите гърди въздишат безименници рой мечти; и в моите гърди избликват сълзи, топи се грейнала душа: щастлива, душата ми копнееща се слива с великата копнееща душа на майката природа . . . И чезна аз в копнението вечно на мисълта сред тайната дълбока, и очезна аз в копнението свято на тайната сред мисълта висока, и падам на колени и подигам отслабнали ръце към небосвода: смирен, духът се моли, възроден сред майката природа! Тогаз духът в смирение разбира тъмата в толкоз светлина; тогаз духът в смирение постига зарята в толкоз тъмнина; - и аз горя сред пламъците нежни на вечната душа - и мра: унесен, аз тихо глъхна, като тиха песен - в прохладна сладост на гърдите мра на майката природа . . . РОДИНА Обичам те, родино, и ме трови Пръстта на тоя дол, на оня хълм, еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм която днес един - друг утре ще насели? Къде си ти, къде, родино моя? Нима сред тая повилняла сбир от вълци и кози - на длъж и шир потирена, чието име е безброя? Не си ли ти на майчиното слово, що най-напред погали моя слух, не си ли откровителния дух: на словото, - на битието вечно ново? Но то. . . но то е в мене, тук, където ридае миналото - тъмен ек, и дето бъдащето - зов далек, нашепва сънищата здрачни на сърцето. И ти си в мене - ти, родино моя! И аз те имам: радостта е скръб. . . Че под неволно бреме вия гръб. И аз те имам - за да бъда сам в безброя. АЗ СТРАДАМ Аз страдам. И в самозабвението на труда,и в саморазяждането на покоя, - на битието в зноя, на извънсветовни блянове в студа - кога летя, когато падам, аз страдам. Издигам ли се - дигам се, под мен по-страшна бездната да зине; литна ли стремглав надоле устремен, душа копней на светло да почине. И винаги напред, и всякога надиря. . . Аз вечно диря. И страдам. Аз презрях радостите на живота. Страдам в доброто ясно - в тъмен грях когато падам, аз страдам. И търся. И в страдание живот се изхаби, да търся - все страданието, може би. |
