Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2006 02:59 - 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
Автор: supergirl Категория: Тя и той   
Прочетен: 1960 Коментари: 1 Гласове:
0



120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА

ЯВОРОВ

image

Още

  ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ   Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете
  ВЪЛШЕБНИЦА   Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
  НА ЛОРА   Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов . . .
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
  Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек . . .
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
    СРЕЩА   Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
  Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
 

САМОТА

Когато майска нощ покрие тъжно
с косите си разпуснати земята,
и понесат зефири ароматни
въздишките потайни на цветята,
и сълзи като милион брилянти
избликнат и поръсят небосвода -
тогаз
как дивно се възраждам аз
сред майката природа!

Тогаз и в моите гърди заглъхва
шумът на дневни суети;
тогаз и в моите гърди въздишат
безименници рой мечти;
и в моите гърди избликват сълзи,
топи се грейнала душа:
щастлива,
душата ми копнееща се слива
с великата копнееща душа
на майката природа . . .
  И чезна аз в копнението вечно
на мисълта сред тайната дълбока,
и очезна аз в копнението свято
на тайната сред мисълта висока,
и падам на колени и подигам
отслабнали ръце към небосвода:
смирен,
духът се моли, възроден
сред майката природа!
  Тогаз духът в смирение разбира
тъмата в толкоз светлина;
тогаз духът в смирение постига
зарята в толкоз тъмнина; -
и аз горя сред пламъците нежни
на вечната душа - и мра:
унесен,
аз тихо глъхна, като тиха песен -
в прохладна сладост на гърдите мра
на майката природа . . .

РОДИНА

Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови . . .

Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
  Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?
  Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
  Но то. . . но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
  И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб. . .
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.
 

АЗ СТРАДАМ

Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, -
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа -
кога летя, когато падам,
аз страдам.
  Издигам ли се - дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря. . .
Аз вечно диря.
  И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно - в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.
  И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би.
   



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - sisi
10.09.2008 13:37
vsi4kite sa mi lubimi stihotvoreniq...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: supergirl
Категория: Тя и той
Прочетен: 1678872
Постинги: 37
Коментари: 805
Гласове: 170
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930